Метеорологичните условия през пролетта и най-вече проливните пролетни дъждове в периода на съзряване и прибиране на реколтата водят до напукване на плодовете. Това е най-големия причинител на загуба на реколтата в много райони и в годините с повече паднали дъждове. Напукванията могат да варират от повърхностни разкъсвания на кожата до дълбоки рани в сърцевината на плодовете. Напуканите плодове губят своята стойност и могат да се продават само на местния пазар или на преработващата промишленост.
В зависимост от редица фактори като сорта, продължителността на периода на валежи и температура на въздуха, степента на напукване е различна. Сортовете, които са най-податливи на напукване, включват сортовете череши хрущялки като Бигаро Бюрла, Ван, Ламберт, Виншап и др. В колкото по-напреднала фаза от узряването са плодовете, толкова по-чувствителни са на напукване при евентуални валежи.
За предпазване на реколтата от напукване се използват листни торове за допълнително внасяне на калции. Третирането става през листата, защото така се усвоява най-бързо от растенията. Пръскането се извършва два-три пъти, преди плодовете да са започнали да зреят.
Най-често използвани са следните: Вуксал калций 300-600 мл/дка.; Фолиарел калций – 200 мл/дка
Черешовата муха е икономически най-важния неприятел при средно-ранните и късни сортове череши. При ранните сортове, като Ърли лори, Бигаро бюрла, Нимба и др. поради ранното им развитие не се наблюдава нападение. Ако все пак бъде забелязано, то е незначително и прилагането на химически мерки за борба с неприятеля е икономически необосновано.
Черешовите плодови мухи са с големина 4-6 мм., като женските екземпляри са по едрите. Притежават кафяво-черна окраска. Главата им е жълта, крилата са бледожълти с по четири тъмни напречни ивици, гръдният щит е светло оранжев, на преднегръда има две широки светли и три тесни тъмни ивици. Прекарват десет месеца в годината в почвата под дърветата на дълбочина около 10 см. Какавидите започват да се развиват, когато температурата на почвата се повиши над 10 градуса. Обикновено се изискват валежи, достатъчни за навлажняване на горния сантиметър от почвата, преди да се появят мухите. Условията на суха почва могат да отложат появата. Летежа на мухата започва към 5-20 Май и продължава около два месеца. Най-често има 10 дни между появата на мухата и снасянето на яйца в плодовете които са започнали да се обагрят. Те се излюпват за около 4 дни до една седмица, а ларвите се хранят от плодовете около две седмици. Зрелите ларви са кремави и достигат дължина около 8 мм. Когато са напълно пораснали, те се спускат на земята и се заравят в почвата. Има само едно поколение годишно.
Заразените плодове често изглеждат нормални, докато ларвите все още не са пораснали. Те могат и да се обезцветят от пункциите за полагане на яйца, направени от женската близо до дъното на плода. Зрелите череши са повредени, след като яйцата са се излюпили и са започнали да ядат плодовете отвътре навън. Повредите се появяват като потънали, изтъркани участъци по повърхността на почти узрелите и узрели череши. Ларвите превръщат вътрешността на плодовете в каша и черешите стават по-меки от обичайното.
Този вредител може да бъде въведен в нови райони, чрез транспортиране на заразени пресни череши, почва или посадъчен материал, взети от местност, където вече съществува.
Пръсканията трябва да са насочени към възрастните, преди да започне снасянето на яйца. Ако не бъдат взети мерки, за борба с вредителя, ларви могат да бъдат намерени в 80 до 100% от плодовете. Понякога в един плод могат да бъдат открити повече от две яйца, но те са снесени от различни мухи. Възрастните трябва да бъдат контролирани 5 до 6 дни след появата им.
Съветите на Агронома:
При средно-ранните сортове череши се извършва едно пръскане в началото на летежа на мухата, а при късните сортове се извършват две третирания. Първото 15 дни след началото на летежа , а второто 8-10 дни след първото.
Препаратите за растителна защита са следните:
Децис 100 ЕК 17,5 мл/дка.- 7 дни карантинен срок.
Карате зенон 5КС 0,03% – 7 дни карантинен срок,
Вазтак нов 100ЕК 0,015% – 7дни карантинен срок,
Калипсо 0,02% – 14 дни карантинен срок,
Фюри 10 ЕК 0,0125% – 21 дни карантинен срок.
При подбора на препаратите трябва трябва да знаем, кога ще реколтираме, за да подберем препарати с подходящи карантинни срокове. Обикновено пръскането при средно-ранните и второто пръскане при късните сортове се извършва с препарати с по-къс карантинен срок, а за първото пръскане при късните с по-дълъг.
Влажното време, честите валежи, голямото заплевяване и гъстите насаждения са предпоставка за една от най-значимите икономически болести при лозите у нас – маната. Това е гъбна болест, която засяга всички зелени надземни части на растенията, но най-опасна е когато зарази гроздовете (ресите) и листата.
Първоначално проникналата в тези части болест се развива във вътрешността им, без това да е видимо отвън. Първият симптом, който се появява, включва неправилни, жълти петна по повърхността на листата и жълтеникаво зелени върхове. С напредването на болестта жълтите повърхностни петна стават кафяви поради некроза (смърт) на растителната тъкан. Освен това долните страни на листата се покриват от мъхест налеп, чийто цвят преминава от бял до сив.
Крайният резултат е преждевременното обезлистване, когато заразените листа се отделят от стъблото. Поради тази причина фотосинтезата е затруднена и с течение на времето, гроздовете не могат да бъдат изхранени. По растящият плод също се появяват петна, а в по-напреднал стадии на болестта, той се покрива с бял налеп. Това води до набръчкване на „кожата“ на плода или изкривяване на формата му. Може да се отбележи промяна на цвета от лилаво към червеникаво кафяво, при което зърното изсъхва и окапва. Най-чувствителни са лозите през периода на формиране на ресите до наедряване на зърната до големина на грахово зърно.
Засегнатите лози стават по-чувствителни към измръзване през зимния период, а последващото плододаване през пролетта е значително намалено.
Съветите на агронома:
Борбата се води успешно, когато се използва прогноза и пръсканията се извършват по метода на инкубационните периоди. Пръска се през 12-14 дни, когато има условия за развитие на болестта.
Препаратите които се използват са: Делан 700 ВДГ 0,05%, Акробат Р 250 гр/дка., Акробат плюс ВГ 200 гр/дка., Оверго 80 мл/дка., Профайлър 200 гр/дка и др.
Това заболяване причинява образуването на лезии по издънките, листата и леторастите, а в последствие се стига и до отпадане на плодовете.
Болестта се изразява през ранните етапи на растеж през пролетта, като засяга пъпките, които са в основата на летораста. Те не успяват да се развият нормално. Листата не успяват да се развият добре, те остават малки и деформирани в различна степен и по тях се появяват характерни некротични петна. Най-силно засегнатите дори се разкъсват. Такива петна с елипсовидна форма се появяват и при едногодишните и многогодишните израстъци и в последствие кората се напуква. Те стават слаби и лесно се чупят от вятъра или плодовете.
Съцветията могат да се заразят още преди цъфтежа и в този случай те изсъхват напълно. При проява на болестта на по-късен етап, или при по-слабо заразени участъци, по зърната които започват да зреят се появяват бавно нарастващи петна. Цвета им в началото е кафяв, а в последствие се изменя, става синкаво-черен и петната хлътват. Зърната изсъхват напълно, което нанася много значителни икономически щети по гроздето.
За да се предпази лозовото насаждение от болестта е задължително посадъчния материал да бъде здрав и да не се допуска да се взима такъв от заразени лози. Засегнатите части да бъдат отстранени и резитбата на лозите да става преди сокодвижението.
Как да се справим с Екскориоза по лозата?
За борба с болестта се предприемат и няколко пръскания, като те са:
Първото пръскане се извършва още при набъбване на пъпките, второто е когато растенията са във фаза втори-трети лист, а останалите пръскания съвпадат с тези за мана.
Препаратите които се използват са следните:
Верита ВГ 0,2% разтвор, Тиовит джет 80 ВГ 1250 гр/ дка., Микал флаш 0,3 %, Моментум Екстра БГ 300 гр/дка, (използва се за винени сортове), Пасо Добле 70 ВГ/ 200 гр./дка.
Едно от най-сериозните заболявания при черешите е ранното кафявото гниене. То засяга първо цветовете, стъблата и в последствие и плодовете на растенията. Представлява гъбичка, която се размножава изключително бързо и достига до епидемиологични размери.
Първите симптоми на заболелите дръвчета се забелязват при цъфтежа. Заразените цветове покафеняват и често отпадат от дървото, а в последствие се появяват малки кафяви петна по плодовете. Тези малки петна бързо обхващат целия плод, като увредените части не окапват, а се мумифицират. Когато влажността е висока се образуват сиви туфи по увредените повърхности. Инфекцията може да протече и при по-големите клони, като е вероятно те да изсъхнат напълно или да се покрият с язви и обилно смолотечение.
Как да се справим с ранното кафявото гниене?
При подрязване на дръвчетата трябва да бъдат отстранени всички засегнати от кафяво гниене части.
Химичната борба по време на покоя се извършва по следната схема.:
– Есенно-зимно пръскане при 70% опадали листа с Тирам 80ВГ 0.3%.
– Зимно-пролетно третиране с Фугуран 0.4%.
След излизане на растенията от покой се извършват 3 пръскания. Първото във фаза цветен бутон, второто във фаза начало на цъфтеж и третото се извършва след края на цъфтежа. Третират се с един от следните препарати: Делан 0.05%,Тирам 80ВГ 0,3%, Луна експирианс 50 мл/дка, Карамат 300 мл/дка, Индар 5ЕВ 150 мл/дка, Кенжа 80 мл/дка, Пасуърд 50 гр/дка и др.
